Питали ли сте се защо стресът е заклеймен като първопричина за толкова много здравословни проблеми.
Ситуацията може да бъде обяснена по следния начин. Когато сме под стрес, тялото насочва ресурси към системите, които ще ни помогнат да излезем от проблемната ситуация. От друга страна онези системи които не участват пряко в разрешаването на конкретния проблем не получават нужните им ресурси за да изпълняват работата си.
Представи си, че си в гората и виждаш хищник, който застрашава живота ти. Или ще трябва да си плюеш на петите и да избягаш, или ще трябва да запретнеш ръкави и да се бориш за живота си. И в двата случая твоята мъдра подсъзнателна същност ще насочи ресурси към опорно-двигателния апарат, а ти ще почувстваш прилив на сили в мускулите.
Друг пример. Ако си блъскаш главата над някакъв проблем, притесняваш се за нещо и търсиш решение, твоето мъдро подсъзнание ще насочи енергия и ресурси към мозъка, за да бъдеш максимално концентриран и да намериш решение на проблема.
И тъй като ние имаме ограничен запас от енергия (едни по-малко, други повече, но все пак ограничени), в случаите когато има недостиг от ресурси за системите нужни за справянето с конкретния проблем, подсъзнанието ограничава ресурсите за онези системи които не участват активно със справянето на настоящата ситуация. А кои са тези системи?
Една от тях е храносмилателната – обработването на поетата храна може да почака, докато избягаме или се преборим с хищника, за да не станем ние негова храна?
Или имунната система – някакви вирусчета и микроби ли са по-опасни в момента или онова озъбено животно насреща ни?
А ако постояно се тревожим за някакви неща, постоянно гоним срокове, борим се с „вятърни мелници“? Всичко това са проблеми които изискват нашите усилия тук и сега и ние мобилизираме сили (физически, психически), концентрираме се и т.н.
Логично, системите които работят постоянно на максимума от възможностите си, за да се преборим с конкретната ситуация, рано или късно натрупват умора, амортизират се и стават податливи на травми.
Сега страно ли ти е защо когато сме под стрес напълняваме, податливи сме на вируси, или се чувстваме схванати и изтощени. Защото едните системи не са получили нужните им ресурси за да си свършат работата. Другите от своя страна са били държани постоянно в бойна готовност, натрупали са умора и в един момент са се пречупили.
Това, разбира се, съвсем не означава, че трябва да оставим всички задачи, цели и мечти които имаме. Просто трябва да бъдем осъзнати къде са границите на възможностите ни и кога ги прекрачваме. Да си даваме достатъчно почивка. Да открием своя начин да се възстановяваме бързо, качествено и пълноценно.